Здравословен и безопасен труд
Наш пръв гост е Иван Кристоф, българинът от Канада, който накара света да го нарича
ЧОВЕКЪТ ПАЯК
- Какво се крие зад това име?
- Всичко е известно – аз съм Иван Кристоф, 36-годишен, от 14 години жи¬вея и работя в Канада.
- Каква точно е работата ти, която ти донесе това, ако можем да го наре-чем, “прозвище”: човекът – паяк?
- Височинен спасител, като дого-ворно съм обвързан с канадското ми-нистерство на строителството и със со-циалното министерство. В Торонто имам собствена фирма и собствен екип. Осъществяваме спасителна дей-ност и спасителни операции, както и аварийно-ремонтни работи на голяма височина. Водя и специализирана школа за подготовка на височинни спасители.
- Известно е, че си извършвал ре-монтно-възстановителни работи на най-високата кула в света (553 м!), ко-ято също е в Торонто. Ти да не би да си бил алпинист?
- Точно така, в България, заедно с пещернячеството, това ми беше хоби, а в Канада ми стана професия.
- Популярна ли е там работата ти, получаваш ли признание?
- Не мога да се оплача, добре, че не съм славолюбив, иначе вниманието на медиите би ме разглезило. Няма сед-мица без някоя канадска телевизия да не се занимава със скромната ми осо¬ба …
- Извинявай за баналния въпрос, но в какво точно намираш удовлетворението – във височината, в парите, в “светлината на прожекторите”?
- Височината трябва да се уважава. Там горе няма място за самоцелни из-пълнения и трикове, горе работиш, а не правиш шоу. Парите са средство, а не цел. Впрочем, за парите ще кажа още две думи. След като успях да се наложа, е, ще добавя – и след като се прочух, при мен дойдоха канадски ко-леги и много искрено ми благодариха. Казаха ми: покрай теб се вдигна и на-шият имидж, а също и заплащането ни
- А за “светлината на прожекторите”, т.е. за славата, какво ще кажеш?
- Вече отговорих: горе не мислиш за всичко това, а само как да си свър-шиш по най-добрия начин работата, независимо дали отстраняваш авария или спасяваш живот.
- Помага ли ти образованието – междувпрочем какво е то?
- В България завърших машиностроителен техникум, а сега следвам в Университета в Торонто – информационни технологии и психология. Психологията определено ми помага, височинният спасител, освен абсолютен професионалист, трябва да бъде и истински психолог.
- Какво те доведе в София, може би носталгията по родината? (Иван Крис-тоф е и канадски гражданин, бел.авт.).
- И носталгията също. Но искам да свърша и нещо полезно. Предложих на българската Инспекция по труда и срещнах разбиране и подкрепа – да създам и тук специализирана школа по височинно спасяване. През септември ще бъда отново в България и смя¬там, че тогава ще реализираме проек¬та. Освен това предоставих на Инспек-цията и обстойна информация за ка-надското законодателство в сферата на труда и трудовата безопасност; мисля, че ще бъде полезно като опит и съпос-тавка.
- Сам го каза: интересна би била съпоставката между българската и ка-надската практика в тази сфера. Как е в Канада?
- Там отношението към безопас-ността и здравето при работа е нещо като култ. Канадецът е изключително отговорен на работното си място, а и законът е много строг и безкомпроми-сен по отношение на охраната на тру-да. Там я няма нашата самонадеяност, нашето пренебрежително отношение към правилата и изискванията за безо-пасна работа. В английския език не знам да има думата “шикалкавене” … Както я няма и думата “балък”, с която тук често се квалифицира съвестното отношение към трудовите задължения.
- Пожелай нещо на българите!
- Ще се обърна специално към мла-дите българи: бъдете патриоти, но опознавайте и овладявайте ценностите на развития свят. Без комплекси, но и без самонадеяност.
