Ще създам спасителен отряд светкавица

Анна Заркова, в. Труд” 28 януари 2005 , 16 стр.

Иван Кристоф – българинът, който стана герой на Торонто, се завърна тия дни в родината.

“Пребиваването ми в София този път не е просто ваканция – сподели пред “Труд” известният ни сънародник, който покори Си Ен Тауър – най-високата кула в света ( 553 метра, 180 етажа) и бе кръстен от канадските медии Човека Паяк.

“Дойдох – довери той, – да проуча перспективите за реализация на уменията ми тук. Смятам, че е време хора като мен, успели в чужбина, да се завърнат в отечеството. И то да стане такова, каквото си го направим сами. Аз специално имам съзидателни идеи в това отношение.

- В предварителния ни разговор, г-н Кристоф, вие ме заинтригувахте с идеята си да създадете у нас специален спасителен отряд – по модел, изпитан в Канада.

- Да, аз мога да създам отряд за бързо реагиране, който да извършва операции по въздушно-височинно спасяване. Аз владея уникални спасителни техники и бих могъл да тренирам желаещите да участват в такъв отряд. Бих могъл и да финансирам това начинание. Не е тайна, че от няколко години насам най-големите компании -лидери в комуникационните системи ( като “Сони Ериксон”, “Нокиа”, “Панасоник”, ” Канон”, “Ай Би Ем” и др.) ме ангажират в свои изследвания и проекти. Водил съм разговори с някои от тях и знам, че те биха спонсорирали замисленото от мен.То няма да е авантюра.

Аз имам опит

Създадох в Канада корпорация “Айгър” с два отряда от 19 доброволци, отлично екипирани: за спасяване по земя и за височинно спасяване. Работим с кметството на Торонто. И ще кажа нескромно, че ни наемат за най-рисковите височинно-спасителни дейности.

- Като например?

- Последното, за което се сещам, е как.спасихме един мияч на прозорци, които беше закъсал на 23-ия етаж от 30-етажна сграда, отдолу с басейн. Свалихме го с помощта на въже…

- В Канада – за разлика от България – има небостъргачи. У нас един височинно-спасителен отряд не би имал много работа.

- Пропускате, че той би намерил приложение в планинското спасяване. Една публикация на “Труд” от миналата седмица пак ме подсети, че планинарите у нас в момента едва ли могат да разчитат на бърза и всеотдайна помощ… Прочетох в “Труд” как Планинската спасителна служба (ПСС) е издирвала Димитър Златарев – шефа на издателство “Кибеа”, който се е изгубил на 22 януари под връх Мусала. Планинските спасители не са се сетили дори да поискат помощ от мобилния оператор, чийто абонат бил Златарев. И когато вие – журналистите – сте ги подсетили, че на базата на последния разговор от GSM може да се определи къде се е загубил алпинистът, те – вместо да позвънят веднага на “ГлоБул”- са се разсърдили за съвета… Случаят ми напомни една моя среща с един от шефовете на ПСС през 1997 г. Виждам, че оттогава нещата не са се променили. Същият муден, чиновнически подход… към работа, при която секунди делят някой човек от смъртта…

- Ще ни разкажете ли за срещата, от която вадите този нерадостен извод?…

- Да, но без да соча имена. Аз никого не искам да обиждам, напротив – ще разчитам на съдействие от ПСС за спасителния отряд, който съм замислил…Та така: през 1997 г. аз тъкмо бях потеглил към върха на славата си в Канада. Там бяха смаяни от рисковите ремонтни операции, които правех на недостъпни дотогава височини. Станах член на специализирана техническа комисия към канадското министерство на труда… Горе-долу тогава ме поканиха да направя демонстрация на годишна конференция на всички организации (включително полицията и пожарната) под егидата на тамошния Национален секретариат по издирване и спасяване. Събитието беше в Бамф – най-скъпия планински курорт в Канада.

Бях сигурен в успеха си

Участвал бях в десетки демонстрации с въже във въздуха, знаех какво умее конкуренцията. Но ми хрумна, че този път мога да се представя не само като българина Иван. А мога да демонстрирам уменията на български отряд по планинско спасяване. Спасителите от канадската армия се славят като най-добри в света. Но и българските спасители си ги бива. Намислих как да ги включа в моята демонстрация, как да се впишат в моя рекорд. За целта ми трябваха 4 човека. Знаех, че нашите нямат екипировка, с която да се чувстват добре на такава елитна демонстрация.

Намерих спонсори

Готов бях да екипирам моите сънародници, да им платя хотела и пътя… само и само в Бамф да се чуе името на България. Говорих с двама познати от ПСС. Те прегърнаха с радост идеята. Но ми казаха: трябва разрешение от тяхното ръководство.

- Затова ли сте отишли на среща с някой от шефовете на ПСС?

- Затова отидох. И станах пишман. Той ме изслуша разсеяно, гледайки важно и рече: “О, Канада е много далече, г-н Кристоф,… ние си имаме европейска асоциация…” Как ще е далече – казвам, – при съвременните телекомуникации, във века на Интернет… Пари не ви искам, нито услуга… Предлагам на 4 ваши момчета възможност да вземат ноу-хау от най-добрите в света. Да се снабдят с най-модерната екипировка…..О, г-н Кристоф, ми вика босът, – аз имам да екипирам не 4 души, а 750…” “Ама ще се чуе името на България”, казвам. А той: “И какво?”… Станах да си вървя… И тогава ми се случи нещо незабравимо. Бях облечен с рокерско яке, с което участвам в демонстрации. На ръкавите имах различни емблеми. Повечето ми бяха дадени за реклама. Сред тях имаше само 2 български – на кирилица. И аз тях ги носех с гордост. Едната – на българските огнеборци – ми беше подарък от един шеф на пожарната. А другата – на ПСС, имах от приятел – планински спасител, с който бяхме на експедиция в Еверест. “Г-н Кристоф, спрете, свалете емблемата! – ми каза оня шеф на ПСС, когато излизах от кабинета му. “Тя ми е подарък – казвам, – за мен е нещо свидно, свързано с родината…” “Свалете я! -вика.- Нямате право да я носите по закона за БЧК!”… Тук ще спра… Схваща ми се езикът, като описвам манталитета на българския чиновник…

- Ще ви се наложи обаче да минете през доста канцеларии, ако искате да създадете спасителен отряд.

- Знам. От 2 години вече водя кореспонденция с МВР и МО. Имам проект за отряд за бързо реагиране. В него е описано как мога да го финансирам и да тренирам. Мечтата ми е отрядът да е към армията или полицията. Защото работата в него е изпълнима от специалисти с не по-малко от 10-годишен опит, каквито има в МВР и МО… Но отговорите, които получавам от тия две ведомства , ми подсказват за конфликт на интереси, неуточнени компетентности и размити отговорности. Приемат се само предложенията ми за демонстрации. Правихме такива в жандармерията – за спасяване на хора на сграда от хеликоптер, който захожда странично, без да каца на покрива… Обаче тия демонстрации не отиват по-далеч от шоуто. Моите предложения те да се систематизират и да се оттренират, удрят на камък… Аз обаче няма да се откажа. Мога и искам да дам на България отряд светкавица. Имам нужните умения и знания. В университета в Торонто са ми преподавали най-прочутите професори по специални технологии – Паскал Микелучи и Марсел Данеси. България има нужда от компетентни спасители, организирани в ефективна структура. Знам това и защото – като по-млад – замалко да стана жертва на ПСС. Катерех се в Мальовица и паднах от 7-8 метра. Кръв шурнала от ушите ми. А спасителите първо закъснели и второ – запушили ушите ми с памук – нещо абсолютно противопоказано. Живея втори живот благодарение на лекарите от самоковската болница. Оттогава е мое призвание да спасявам хора. И се надявам да мога да го правя не само в Канада, но и в България.

Иван Кристоф: “Има моменти, когато си герой и когато се чувстваш като герой!”

Десислава Бакърджиева – 29 Юни 2004

Иван Кристоф, известен като Човекът-паяк, живее повече от десетилетие в Торонто, Канада. Той е номиниран за герой на Канада за 2001 г. Неговата фирма “Айгър” се занимава с опасно занятие, на което скланят малцина. Иван ремонтира покривите и вертикалните стени на небостъргачите. Участва и в спасителни акции всеки пъ, когато го повикат.

Иван Кристоф: “Спасявам навсякъде, при всякакви условия!”
- С какво се сблъска в Канада, когато замина да живееш там?

- В Канада ми направи голямо впечатление, а и ме учуди фактът, че има толкова много нещастни случай. Особено фрапиращ бе един от тях, при който на мост загинаха четирима души, паднали от люлката. В Канада спасителите се имат за много велики, но в конкретния случай не са успели да стигнат до мястото на инцидента в продължение на 30 минути. През това време една от жертвите е висяла цели 24 минути от моста, накрая човекът се е пуснал и паднал.

- Как един българин успя да създаде отряд за бързо реагиране?

- При пристигането ми в Канада реших, че мога да създам такъв отряд, но в началото бях доста наивен. Видях че има голям монопол на спасителните служби, голямо самочувствие и в същото време страхотна завист. Когато канадците ме видяха доброволец и то българин, дошъл да им дава акъл, не бяха много щастливи и започна една доста голяма битка. Това обаче не ми пречеше да спасявам. Единственото, което исках бе хората да знаят къде съм ако има нужда.

Собствениците на високите сгради повече ме подкрепиха в работата, защото при тях стават много нещастни случаи. Те имаха нужда от мен. Полицията в Канада не е, за да спасява хора, тя е за задържане на престъпници и въдворяване на обществения ред. Пожарникарите пък се правят на герои, но и те си имат своите лимити. Ако се случи пожар на висок етаж на небостъргач, пожарникарите се спускат с въжета, но нямат и елементарна подготовка за това. Самите те казват, че нямат толкова обаждания за пожари, колкото за инциденти на улицата.

Постепенно разбраха в спасителните среди какво мога да правя! Научиха, че съм изкачвал най-високата кула в света, че мога неща, които те не могат да си позволят, дори и да искат. При мен няма никакви извинения и компромиси. Спасявам навсякъде, при всякакви условия. След време всички разбраха, че е по-добре да са с мен, отколкото срещу мен!

“Спасяването на хора е доброволно дело и в никакъв случай не трябва да се взимат пари!”

“Страх ме е, когато нещата излизат извън моя контрол!”
- Привличат ли парите желаещи да се включат в отряда?

– Аз съм стриктен, че спасяването на хора е доброволно дело и в никакъв случай не трябва да се взимат пари. Имам своя лична философия по въпроса. Иначе съм ги виждал всякакви. Веднъж едно момче, голям ентусиаст, дойде при мен и ми каза: “Аз съм навит, само че ти колко плащаш?” Такива изобщо не ми трябват, които мислят на първо място за парите. Спасителните операции не са за всеки. Много внимавам с какви хора ще работя и ги подбирам много внимателно.

- Чувстваш ли се герой, след като спасяваш човешки животи?

- Има моменти, когато си герой и когато се чувстваш като герой! Не може да си и двете едновременно. За геройството се замислям много по-късно, докато спасявам някого изобщо нямам време да мисля. В същото време много рядко са ми обаждали спасени от мен хора. Когато спасяваш, просто помагаш на човек, това е!

- Разкажи ми за първата си спасителна операция?

- Първото ми спасяване беше в един влак. Спасих едно момче от Никарагуа, което искаше да се самоубие. Приятелката му го зарязала, той се чудил какво да прави, качил се на влака. Дошъл кондукторът и му поискал билет, а момчето отвърнало, че няма билет и ще се хвърли от влака… Такава история!

- Защо правиш екстремни неща, дори когато те не са свързани със спасяването на човешки живот?

- Това за мен си е начин на живот. Аз така се успокоявам. Когато има хаос и паника, аз се чувствам по-спокоен, колкото и странно да звучи! Ако всичко около мен е спокойно, тогава вече започвам да се изнервям.
- От какво се страхуваш?

- Алчността, злобата. Страх ме е, когато нещата излизат извън моя контрол. Докато си вися там горе, нещо може да падне или някой би могъл да ми отреже въжето, всичко може да се случи Но в момент на опасност отреагирвам за части от секундата!

- За какво мислиш, докато висиш?

- Това е голяма грешка, да мислиш за нещо. Точно така се получават гафовете. Аз обаче винаги си мисля за девойки.

Висенето – това е моят свят, моето ежедневие. Разбира се, има моменти, в които много трябва да внимаваш, но аз доста съм свикнал все пак.

- Опитал си се да влезеш в Книгата на рекордите “Гинес”. Как ти идват луди идеи?

- Рекордът в книгата “Гинес” го има като регистриран, но все още не е потвърден от някой политик или известна личност, както се изисква по протокол, за да стане официален.

Иначе за мен екстремното е нещо съвсем нормално. Не издържам на баналните неща и не виждам какъв е смисълът да живееш сред баналност!

“Ако всичко около мен е спокойно, тогава вече започвам да се изнервям!”
- Използваш помощта на компютри при катеренето и спасяването. Обичаш ли Интернет, четеш ли вестници като нашия?

- Аз съм постоянно в Интернет. Не си спомням откога не съм си купувал обикновен вестник. Наистина използвам съвременни технологии, компютри при работата си. Най-големите съвременни производители на лаптопи като Panasonic и IBM инвестират страшно много в мен.

- Имаш ли девиз или любима мисъл?

- Моето мото е: “Работи умно, а не трудно!” Това ми е концепцията, затова и ползвам технологии.

- Защо реши да направиш отряд за бързо реагиране и в България?

- Искам всеки българин да е в безопасност, независимо дали е беден или богат. В Канада никой не те пита при инцидент имаш ли пари. Искам в България да се тръгне от нещо микро към нещо макро.

- Липсва ли ти България?

- Страхотно ми липсва, затова сега съм тук, за да запълня тази липса. Готов съм живота си да дам за България!

в. Контрасти

Българинът Иван Кристоф – Човекът Паяк: В моя свят няма фантастични герои – оцеляват най-добрите

Блиц интервю:

Иван, човек на риска ли сте, след като професията Ви е сред най-рисковите в света?
- Не на всякакъв риск. Аз живея, работя и релаксирам в рискови ситуации и това е моята среда, в която се чувствам най-спокоен. За да се чувствам спокоен, трябва да съм в екстремна ситуация. Например ,когато трябваше да направя последната си въздушна операция от хеликоптер, реших, да си измеря пулса чрез Монитор за пулса. Той ми изчисли докато чаках хеликоптерът да излети от земята пулс 120 удара в минута. А когато отлетяхме и увиснах във въздуха, пулсът ми падна до 80 удара в минута, което е приблизително на покой, докато аз се въртях, висейки с главата надолу.

Какво е усещането да се движите по ръба на бръснача, по острието на „ножа”?
- Изкуството е как се движиш по ръба на бръснача и да плуваш сред акулите без да се нараниш. Трябва да си построен от стомана, за да се движиш по острието на ножа и да имаш закален характер, за да оцелееш в такива условия.

Кои надежди в живота Ви останаха излъгани?
- След „световния мир” вярата, че само с добро и желание да помагаш, хората няма да се страхуват от теб, че ще ги задминеш в живота.

Какво би имало на снимката, която най-добре илюстрира вашия живот?
- Това ще е отражението на моето DNK – мотори, парашути, парапланери, леководолазна техника и технически играчки

Блиц интервю

Иван, човек на риска ли сте, след като професията Ви е сред най-рисковите в света?
- Не на всякакъв риск. Аз живея, работя и релаксирам в рискови ситуации и това е моята среда, в която се чувствам най-спокоен. За да се чувствам спокоен, трябва да съм в екстремна ситуация. Например ,когато трябваше да направя последната си въздушна операция от хеликоптер, реших, да си измеря пулса чрез Монитор за пулса. Той ми изчисли докато чаках хеликоптерът да излети от земята пулс 120 удара в минута. А когато отлетяхме и увиснах във въздуха, пулсът ми падна до 80 удара в минута, което е приблизително на покой, докато аз се въртях, висейки с главата надолу.
Какво е усещането да се движите по ръба на бръснача, по острието на „ножа”?
- Изкуството е как се движиш по ръба на бръснача и да плуваш сред акулите без да се нараниш. Трябва да си построен от стомана, за да се движиш по острието на ножа и да имаш закален характер, за да оцелееш в такива условия.
Кои надежди в живота Ви останаха излъгани?
- След „световния мир” вярата, че само с добро и желание да помагаш, хората няма да се страхуват от теб, че ще ги задминеш в живота.
Какво би имало на снимката, която най-добре илюстрира вашия живот?
- Това ще е отражението на моето DNK – мотори, парашути, парапланери, леководолазна техника и технически играчки

Наш пръв гост е Иван Кристоф, българинът от Канада, който накара света да го нарича

Здравословен и безопасен труд

Наш пръв гост е Иван Кристоф, българинът от Канада, който накара света да го нарича
ЧОВЕКЪТ ПАЯК

- Какво се крие зад това име?
- Всичко е известно – аз съм Иван Кристоф, 36-годишен, от 14 години жи¬вея и работя в Канада.
- Каква точно е работата ти, която ти донесе това, ако можем да го наре-чем, “прозвище”: човекът – паяк?
- Височинен спасител, като дого-ворно съм обвързан с канадското ми-нистерство на строителството и със со-циалното министерство. В Торонто имам собствена фирма и собствен екип. Осъществяваме спасителна дей-ност и спасителни операции, както и аварийно-ремонтни работи на голяма височина. Водя и специализирана школа за подготовка на височинни спасители.
- Известно е, че си извършвал ре-монтно-възстановителни работи на най-високата кула в света (553 м!), ко-ято също е в Торонто. Ти да не би да си бил алпинист?
- Точно така, в България, заедно с пещернячеството, това ми беше хоби, а в Канада ми стана професия.
- Популярна ли е там работата ти, получаваш ли признание?
- Не мога да се оплача, добре, че не съм славолюбив, иначе вниманието на медиите би ме разглезило. Няма сед-мица без някоя канадска телевизия да не се занимава със скромната ми осо¬ба …
- Извинявай за баналния въпрос, но в какво точно намираш удовлетворението – във височината, в парите, в “светлината на прожекторите”?
- Височината трябва да се уважава. Там горе няма място за самоцелни из-пълнения и трикове, горе работиш, а не правиш шоу. Парите са средство, а не цел. Впрочем, за парите ще кажа още две думи. След като успях да се наложа, е, ще добавя – и след като се прочух, при мен дойдоха канадски ко-леги и много искрено ми благодариха. Казаха ми: покрай теб се вдигна и на-шият имидж, а също и заплащането ни
- А за “светлината на прожекторите”, т.е. за славата, какво ще кажеш?
- Вече отговорих: горе не мислиш за всичко това, а само как да си свър-шиш по най-добрия начин работата, независимо дали отстраняваш авария или спасяваш живот.
- Помага ли ти образованието – междувпрочем какво е то?
- В България завърших машиностроителен техникум, а сега следвам в Университета в Торонто – информационни технологии и психология. Психологията определено ми помага, височинният спасител, освен абсолютен професионалист, трябва да бъде и истински психолог.
- Какво те доведе в София, може би носталгията по родината? (Иван Крис-тоф е и канадски гражданин, бел.авт.).
- И носталгията също. Но искам да свърша и нещо полезно. Предложих на българската Инспекция по труда и срещнах разбиране и подкрепа – да създам и тук специализирана школа по височинно спасяване. През септември ще бъда отново в България и смя¬там, че тогава ще реализираме проек¬та. Освен това предоставих на Инспек-цията и обстойна информация за ка-надското законодателство в сферата на труда и трудовата безопасност; мисля, че ще бъде полезно като опит и съпос-тавка.
- Сам го каза: интересна би била съпоставката между българската и ка-надската практика в тази сфера. Как е в Канада?
- Там отношението към безопас-ността и здравето при работа е нещо като култ. Канадецът е изключително отговорен на работното си място, а и законът е много строг и безкомпроми-сен по отношение на охраната на тру-да. Там я няма нашата самонадеяност, нашето пренебрежително отношение към правилата и изискванията за безо-пасна работа. В английския език не знам да има думата “шикалкавене” … Както я няма и думата “балък”, с която тук често се квалифицира съвестното отношение към трудовите задължения.
- Пожелай нещо на българите!
- Ще се обърна специално към мла-дите българи: бъдете патриоти, но опознавайте и овладявайте ценностите на развития свят. Без комплекси, но и без самонадеяност.

в. Автотруд

Иван Кристоф, българинът, който се прочу като човекът-паяк, изкатерил най-високата кула в света (553м.), се отдаде на високите скорости.

Вместо да воюва с друг нашенец за един от най-бързите мотори в света, той вече работи заедно с него. Новият партньор на Иван е Георги Андонов от Варна. Двамата са купили $ 100000-та Ямаха R-1, която спечели в купата на канадския шампионат през 2003 г. в категория “Супербайк”. Това е един от най-бързите мотори в света: този “звяр” вдига над 180 коня на задна гyма и тежи само 145 кг, разказва Иван. “Моторът е по-бърз от нашите рефлекси, по-мощен е от нашите представи за максимална мощност, но интересното в случая е, че е прощаващ на грешки, защото всяка грешка може да е последната. Спирачките са уникални. Забиват толкова плавно, но на място, че не се усеща как от такава скорост, можеш за толкова кратко да забавиш, без да изхвърчиш. Много неща още не са ясни, защото моторът не е конструиран с части за масова употреба и голяма част от технологията се пази в тайна даже и за професионалните пилоти. Затова се учим от «книжки с картинки» и работим в синхрон и в екип с Жоро”.

Докато Жоро тренира за Аматьорската лига, за да се kласира догодина за Професионалния клас на Канадския Шампионат, Иван го следва с мотор, към който е прикрепена фото и видеоцифрова система за отчитане на грешките. Условието на Иван за безвъзмездната му подкрепа е Жоро, който има канадско гражданство, да се състезава под български флаг.

- От кога се увличаш по мотори?
- От 1995 г.

- А по коли?
- Не бих казал. Имам два джипа за спецотряда за аварийни и спасителни дейности – Нисан и Тойота, които вдигат до 180 км/ч. В моятa сфера на действия, не мога да си позволя лyкса да не отреагирам моментално на повикване дори ако ми се е развалила едната кола, затова имам и една Мазда, като резервна. Същото е и с моторите. По протокол имам винаги резервен на разположение.

- Какъв е този спецотряд?
- За работа в екстремни условия. Той може да окаже всякаква помощ – във въздуха, на големи височини, дълбочини и трyдно достъпни места. Моторната и специализирана техника, която сте използваме за аварийно отреагирване ще е уникална за България. Методиката ми на трениране е толкова опасна, че едва ли има държавна инститyция и часна фирма която да посмее да тренира така cлyжителите си. Предложенията ми за въздyшни операции са толкова сложни и опасни, че даже Министъра на Отбраната Николай Свинаров и Гражданска Въздyшна Авиация са забранявали проектите ми с писмена заповед. Когато предложиx на Главнокомандващия на ВВС през 2002 г. Ген. Танев да направя рекорд за Aрмията със спyскане от хеликоптер по 1000 метрово въже и със скорст над 200км/h, той ме изгледа така на криво като,че ли съм лyд. Даже и на 200м. не се съгласи. Трyдно ще е да тренираш съдруници за екстремни yсловия ако те не са зaпознати с реални кризисни ситyaции.

- А сега се захващаш с нещо съвсем ново…
- Не е ново, то е в контекста на философията на бойния метод джй-джитсу, която изповядвам – да се плъзгаш като вода между камъни. Моторите са нашият пръв избор при спешни спасителни операции. Карането тренира рефлексите, здрава психика и бързо вземане на решения. Без тях не можеш да контролираш скоростта и мощността на мотора. Ти трябва не само да гледаш пътя, но и да сканираш всеки детайл и да го имаш предвид – като например някой некадърен шофьор. В Канада има много хора от Ямайка и Китай, които не са карали в родината си. И не само това – след като прецениш цялата информация да разбереш коя е приоритетна – понякога нямаш време за този лукс. А направиш ли грешка, тя може да е последна.

- Какъв мотор имаш?
- В България си докарах Сузуки GSXR-1100, вдига 305 км/ч.

- Има ли други мотори в спецотряда?
- Имаме три състезателни мотора и три ендуро в Канада и два състезателни в България – Ямаха Р-1 и моят Сузуки GSXR, 1100 кубика. Ние сме заобикалени с експерти в областта на новите технологии, а и сами се учим по време на тренировки заедно със световно известни състезатели. Моят отряд действа както частите на един състезателен мотор. Представянето на мотора зависи от всяка част на двигателя и заобикалящата го среда. Затова и купихме мотора, с който Паскал Пикот спечели канадския шампионат. Той струва над $ 100 000, но ние го взехме на приятелска цена. Освен него, две момчета имат ендуро като моя Cузуки DR650 и Кавазаки.

- Доволен ли си от Ямахата?
- Изпитанието на мотора се проведе на пистата в Шанонвил в Онтарио. Дължината й е 5 км, с една дълга отсечка, за да има възможност да се кара на 6-та скорост с над 280 км/ч, а може би и 300 км/ч, защото стрелката вече е в червената граница на оботомера. Ямахата е малка за мен и може би ще трябва да се пренасоча към друг мотор.

- Как се запознахте с Жоро?
- Стана съвсем случайно в магазин за мотори Cycle World през 1999 г., когато аз си търсех истински мотор. Беше ми писнало да си троша моторите – те бяха до 550 кубика и аз прегрявах двигателите им от лудо и дълго каране. Исках да карам нещо истинско, което да отговаря на представите ми за мощност и скорост. До тогава бях гръмнал (буквално казано) два двигателя на Kавазаки GPZ 550, защото ги карах с максимална скорост. Последния път, когато карах такъв мотор, беше на път за водопада Ниагара. Тогава карах около 2 часа на пълна скорост и добре, че имаше една полицейска кола в далечината, та намалих до 100 км/ч. На следващия завой точно натиснах педала на газта, когато нещо гръмна и моторът се провлачи. Имаше голяма дyпка пред двигателя, а буталото беше изтреляно пред мен. Добре, че отряда ми за “бързо реагиране” дойде с един вaн да ме приберe с мотора. Подарих го на Николай и той го стегна и направи още по-мощен. Това момче също е много добър на мотори.

- Имал ли си тежки катастрофи?
- Колкото искаш. Мене са ме бутали само с мотора, то просто е невъзможно особено в началото. Когато реших да се занимавам с мотори, ми казаха, че в 98% от случаите, ще ги преживея през първия месец, докато не се науча да карам отбранително.

- Какво значи това?
- Това означава, че като караш, наблюдавш постоянно как хората около теб карат и си готов да отреагирваш на всяко неправилно и опасно каране на околните шофьори. Има много случаи когато те просто не ни забелязват мотористите, (особенно ако са си пуснали мощни тон-колони и слyшат Рап). Когато те блъснат, вместо да се панираш и веднага натиснеш спирачка, което не помага ако ще те газят, просто давaш газ и се измъкваш. Това се сдобива с опит и много каране за да се усъвършенствaт рефлексите. В такива критични моменти не мислиш, а просто отреагирваш. Повечето неща се заучват до рефлекторно ниво, когато Ума е в покой и водещ е Усета. Затова и ми допада философията на Бушидо, където Войнът влиза в битка чист от страха за живота си- приел Смъртта като Неизбежност и свободен да даде най-доброто от себе си. А от това доколко си тренирал и стабилен в психихата (наред с добрите спирачки и гyми) зависи дали ще се имъкнеш то такава”деликaтна” cитyaция

- Има ли българи в този отряд?
- Да. Понеже няма много екстремни ситуации, отрядът е доброволен, пък и няма разходи по този начин. Ако някой има желание да се включи в екипа на “Теам България” в Канада, да участва в тренировките ни в България и да кара или троши с нас мотори, той е добре дошъл. Ще се радвам заедно да постигнем това, което можем да правим най-добре– постоянно да усъвършенстваме способностите си.

- Кога разбра, че си такъв “екстремен”?
- Не мисля, че съм екстремен, за мене това е нещо нормално. Ние живеем в свят на екстремности и понякога ни ръководят дела на екстремисти, така че вече е трудно да се каже кое е екстремно и кое – нормално. Помня само, че когато чаках да се кача на въртолета, пулсът ми беше 120, когато вече висях на въжето, пулсът ми се нормализира – стана 80 в минута.

- Значи ли това, че не се боиш от смъртта?
- Не, това е опасно, човек винаги трябва да се страхува разумно, когато съществува опасност. Това означава, че като попаднеш в критичен момент на страх, трябва хладнокръвно да действаш а не да се панираш. Страхът ме кара да се усъвършенствам там където се изисква свръх човешко умение и възможности. Ако не съществъваше страх в мен, отдавна да съм се потрошил на много места. Той ме предпазва от неразyмни постъпки.

- Как тогава преодоляваш страха си?
- Като приема, че смъртта е нещо естествено. Тя е неповторимо преживяване. За мен не е толкова важно как сте живея, а как сте творя нов живот… и как сте посрещна смъртта. Сигyрно последните мигове в живота ми сте са във въздyха или на пистата.

- За какво мечтаеш? Не ти ли се иска да се качиш на Еверест, например?
-На Еверест са се качвали хилади хора. Не обичам да вървя по стъпките на другите. Като бях любител пещерняк на 14-15 години, (не помня да съм бил в пyберитета даже) открих нови части в пещерата Голямата Балабанова, до село Гинци. Понеже бях най- малкия и тънкия в грyпата изследователи, се прокарах през едни тесняци и cлед много пъшкане и хленчене излязох пред една необитавана преди мен огромна зала. Беше толкова голяма, че не можех да и видя края. Пред мен стоеше най-красивaта гледка до тогава – една огромна стена от млечно бяли образования във формата на мозък и мнoгo сталaгмити. Чувствах се по-щастилв от Аладин в пещерата със злато. Бях опиянен и зашеметен от чувството на откривател.

След това имам повече интерес от неща които не са правени преди мен. Професионалния ми проблем е, че работя много в сферата на сигyрността и не мога да разгласявам публично най-уникалните си постижения. Българин изкачи за първи път недостъпните места на най-високата кула на света, защо ми е да качвам Еверест.

- А защо помагаш на Жоро?
- Аз се доказах като лидер в бизнеса си – като изкачих най-високата кула в света и направих много неща, които никoй не е посмял преди мен и сега следвам принципа си, че истинският лидер е не този, който е постигнал най-много в живота, а този, който е помогнал на хората около себе си да постигнат най-много. Сега получих предложение от Кандаски бизнесмен, с който да разработим спасителен отряд подобен на моя и съм много доволен. Смятам да подготвя спасители от България, които да имат възможност да работят в чужбина и да ги запозная с канадските закони, за да могат да развиват тази дейност като професионалистив Канада.

- Как поддържаш формата си?
- Досега не обръщах много внимание на това, но вече мисля да се стегна. Сега тичам преди да си взема душ сутрин, плувам и ходя на фитнес в залата на университета в Торонто. Смятам да направя катерачна зала тук. Сега ходя в същия университет на курсове по IT комуникации и безжична фотография.